Калкулатор Заплата на Час

Как се изчислява нетната заплата от часова ставка

Изчислението преминава през три стъпки: първо часовата ставка се умножава по отработените часове, за да се получи брутното възнаграждение. След това от брутната сума се приспадат осигуровките на служителя — обща сума от 13,08%, съставена от вноска за Държавно обществено осигуряване (ДОО) 7,88%, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) 2% и здравна осигуровка 3,2%.

Данъкът върху доходите на физическите лица се начислява едва след приспадане на осигуровките на служителя и на необлагаемия минимум от 660 лв. на месец (7 920 лв. годишно). Върху остатъка се удържат равни 10% — без прагове, без степени и без семейни облекчения на етапа на месечното удържане, освен ако служителят не подаде отделна годишна данъчна декларация за ползване на данъчни облекчения за деца или ипотека.

Пример стъпка по стъпка: часова ставка 9,00 лв.

1. Часова ставка: 9,00 лв./ч. — над минималната работна заплата от 7,31 лв./ч. за 2026 г.
2. Отработени часове: 40 ч./седмица × 4,33 седмици ≈ 173 ч./месец (пълно работно време).
3. Брутна месечна заплата: 9,00 лв. × 173 ч. = 1 557,00 лв.
4. Осигуровки на служителя (13,08%): 1 557,00 лв. × 13,08% = 203,66 лв.
5. Облагаема основа: 1 557,00 − 203,66 − 660,00 (необлагаем минимум) = 693,34 лв.
6. Данък върху доходите (10%): 693,34 лв. × 10% = 69,33 лв.
7. Нетна заплата за получаване: 1 557,00 − 203,66 − 69,33 = 1 284,01 лв.
8. Осигуровки на работодателя (~19,1% за нискорисков клас труд): 1 557,00 лв. × 19,1% = 297,39 лв.
9. Обща цена на труда за работодателя: 1 557,00 + 297,39 = 1 854,39 лв./месец, или 10,72 лв. на отработен час.

Извънреден труд по Кодекса на труда

Кодексът на труда (чл. 262) определя три различни минимални добавки за извънреден труд в зависимост от това кога се полага той. Извънредният труд, положен в рамките на работен ден, се заплаща с надбавка от минимум 50% върху часовата ставка. Ако се положи в почивен ден (обикновено събота или неделя), надбавката е минимум 75%. Работа в официален празник носи най-високата добавка — минимум 100%, тоест двойно заплащане.

Тези проценти са законов минимум — колективният трудов договор или индивидуалният трудов договор могат да предвиждат по-висока надбавка, но не по-ниска. Извънредният труд освен това е ограничен по продължителност: обичайно не повече от 150 часа годишно за повечето категории работници, с изключения при извънредни обстоятелства, изрично определени в закона.

• Работен ден: +50% минимум
• Почивен ден (събота/неделя): +75% минимум
• Официален празник: +100% минимум (двойно заплащане)
• Годишен лимит: обичайно до 150 часа извънреден труд на година

Разходи на работодателя: реалната цена на труда

Общата цена на труда, която работодателят реално поема, е значително по-висока от брутната заплата на служителя. Освен брутното възнаграждение работодателят внася собствени осигурителни вноски върху същия осигурителен доход: ДОО 11,12%, ДЗПО 2,8% и здравна осигуровка 4,8% — общо 18,72%. Към тях се добавя вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“, която варира между 0,4% и 1,1% в зависимост от трудовия рисков клас на икономическата дейност на работодателя.

За офис позиция с нисък трудов риск това означава обща вноска на работодателя от около 19,1–19,2% върху брутната заплата. За производствени или строителни дейности с по-висок риск процентът може да достигне 19,8% и повече. Тези вноски не се удържат от заплатата на служителя — те са изцяло за сметка на работодателя, върху и над брутното възнаграждение.

Плоският данък и минималната осигурителна основа — какво пропускат другите калкулатори

Плоският данък от 10% е едно от най-големите практически предимства на българската система: за разлика от прогресивните скали в повечето европейски държави, служителят винаги знае предварително точния процент данък върху всеки допълнителен лев доход, без изненади при преминаване в по-висока данъчна група.

Важен детайл, който много калкулатори пропускат: за всяка длъжност и икономическа дейност Националният осигурителен институт определя минимален осигурителен доход (МОД) — прагова сума, върху която задължително се дължат осигуровки, дори ако договореното възнаграждение е по-ниско. Работодателят не може да декларира осигурителен доход под МОД за съответната професия, определен ежегодно с наредба на Министерския съвет. Това означава, че при нископлатени часови ставки реалната осигурителна тежест понякога се изчислява върху по-висока база от действително изплатеното брутно възнаграждение.